. На 12-ти април светът отбеляза шест десетилетия от полета на

. На 12-ти април светът означи шест десетилетия от полета на първия космонавт Юрий Гагарин. За тези 60 години единствено двама българи са напускали рамките на земната атмосфера – а измежду тях няма нито една жена. Днес ще ви срещна с едно момиче, което се труди настойчиво това да се промени. Татяна Иванова желае да стане астронавт. Нарочно не споделям „ мечтае “, тъй като фантазиите не са гаранция за триумф. Татяна работи крепко – тя е била част от два галактически лагера, където е натрупала скъп опит.

-Здравей! Радвам се, че се съгласи да дадеш изявление за моя блог КОСМОС БГ. Първият въпрос е прост и съм сигурен, че към този момент на доста места са ти го задавали, само че няма по какъв начин да го пропуснем. Повечето младежи през днешния ден сякаш си мечтаят да са инфлуенсъри, само че по какъв начин по този начин се случи, че ти пожела да полетиш в космоса? Разкажи ни!

Думата “инфлуенсър ” е в действителност страхотна, стига да не се дефинира единствено в  напудрения и подтекст. Дори и Айнщайн е бил инфлуенсър. Тъй като съм към този момент пълнолетна, дръзвам да кажа, че бях извънредно любопитно дете, което би се записало на всяка една извънкласна активност, стига тя да се помества в графика. След като прекосих в гимназиален стадий, започнах да се възнамерявам дали имам намерение да трансформира някое от амплоата си в специалност. Не усещах нито едно от нещата, с които се занимавах тогава, за начало на евентуална кариера в сферата. Обмисляла съм с майка ми по какъв начин да съчетавам всичките си ползи и обичани предмети в учебно заведение, таке че да образуват лист с специалности, които биха паснали на мен и авантюристичния ми дух. Без триумф. В девети клас си пристигна от единствено себе си. Първо в мен се появи любознанието към метеорологията и образуването на огромните ураганни стихии, по-късно астрономията, геологията, инженерството и по този начин след редица състезания и кандидатствания съумях да мина през два учебно-тренировъчни лагера по модел на NASA в Турция и Съединени американски щати, лагер-школа по астрономия и астрофизика “Белите брези ”, езиков лагер, теоретичен лагер, конференции, събития, майсторски класове…Просто открих своето нещо и се стиковах за него, не ми е била нужна и външна мотивация, фантазията ми е моята движеща мощ! На есен ми следва да съм студент в СУ “Св. Климент Охридски ” в компетентност – “Инженерна физика ”. Та, дано се върна на думата “инфлуенсър ”… Изключително значимо за мен е да бъда образец. Винаги съм желала да въодушевявам, дали с лирика, дали с действия… Не е от голяма важност дали си съвършен, или си най-хубавият в стаята. Ако си постигнал идеала, то на къде тогава ще вървиш – единствено надолу ли?

-Сигурен съм, че някои от читателите не знаят за галактическите лагери. Какво съставляват те? На какъв брой лагера си била и какъв е най-ценният урок, който си научила?

Space Camp е интернационален учебно-тренировъчен лагер по модел на NASA, като аз приключих този в Измир, Турция и този в Хънтсвил, Алабама, Съединени американски щати. Космическият лагер в Турция приготвя идващото потомство учени, инженери и астронавти. По време на едноседмичния лагер имахме същинска задача в галактическата совалка „ Discovery “ и аз бях пълководец на задачата. Обучението ни включваше и роботика, развъждане на растения в изкуствена среда без почва – хидропоника, физически провокации, плуване, създаване на МКС на компютър, основаване на лого на задача, строене на ракети и балони на парещ въздух, галактически наблюдения, презентации, надпревари и екипни игри. След като посетих галактическия лагер в Турция, мечтаех да вземам участие в Advanced Space Academy of Space Camp USA. “ASA ” дава подготовка за колежа и кариера посредством вълнуващ опит в науката, инженерството, технологиите и математиката. Лагерниците изпитват разнородни извършения за образование на астронавти, инженерни провокации и тиймбилдинг действия, като всичко това приключва със симулирана галактическа задача с огромна дълготрайност. Тренирахме като астронавти на 1/6 гравитационен стол и мултиосен тренажор. Проектирахме, изградихме и пуснахме екипна ракета и безвредно възстановихме нейния потребен товар, научихме умения за създаване на постоянни отборни връзки на високите детайли на курса за провокации в Space Camp. Тествахме уменията си в инженерните провокации, като конструирахме топлинен щит и изградихме Rover. Летяхме на реактивни симулатори на самолети, открихме ролята на Международната галактическа станция в нашата световна общественост. Подготвихме се за всяка непредвидена обстановка. Лагерът ме научи на отговорност, дисциплинираност, самообладание и отдаденост, даде ми възприятието за принадлежност и ми даде неповторима опция да основа трайни другарства с хора от целия свят!

-Няма какво да се лъжем. България е страна, която не разполага със лична пилотирана галактическа система. В международен мащаб има единствено три страни, които разполагат с пилотирани кораби – Съединени американски щати, Русия и Китай.  Това значи, че с цел да може да имаме астронавт, участието ни в галактически организации (като ЕКА), партньорствата с частни компании и интернационалната дипломация са основни фактори. Как съгласно теб се показва нашата страна в това отношение, изключително по отношение на младите претенденти? Съдейства, неутрална е или по-скоро пречи?

 Напоследък постоянно срещам омразата към Съединени американски щати и съм била подложена на критика стотици пъти, че техният байрак също е изобразен на синия ми костюм. Не виждам нищо неприятно в това една страна да дава опция за качествено развиване и да се възползвам от това. От години нямаме такива партньорски връзки с Русия, каквито сме имали преди. Говоря особено за  изпращането на българи в Космоса.  За мен е и неуместно да бъда вярна единствено на родината си, тъй като ми е татковина, а в това време да се усещам отвратена от живота тук и разочарована от границите, които ми слага. Знам, че ние, младите, сме бъдещето на България, само че и знам, че в случай че оставаме тук единствено ще затъваме…Дори и да желаеме смяна, като няма един първокласен представител, за който да гласуваме – какво тогава? От край време се боря да разглася казуса за непълноправното ни участие в ЕКА, което освен, че е срамно, имайки поради великата галактическа история на страната, само че е и пагубно. Гениални български учени не могат да бъдат нараснали или назначени на по-престижна позиция в центровете на ЕКА, не тъй като не са задоволително квалифицирани, а тъй като са от страна, която не е пълновръстен член. Когато за последно си правех персонално изследване по този въпрос, открих, че има 22 европейски страни членки… В отговор от писмо до президента разбрах, че сме в предварителен интервал и се чака скоро да станем пълновръстен член, нека това да е истина, а да не ни замазват очите още веднъж. Космосът явно не е приоритет на ръководещите ни, само че и доста други значими неща също не са, което е плачевно съгласно мен. Без значение какъв брой досадно става, този проблем би трябвало да бъде разгласяван по медиите, да! Космическата ни история би трябвало да се продължи, да! Международна дипломация би трябвало да има, да! Деленето, дискриминирането и състезаването, изключително в тази сфера, не би трябвало да участват!

-Астронавтите са известни персони, уважавани в обществото. Повечето от нас ги познаваме като герои или като хора, на които желаеме да подражаваме. Досега ти ни описа за кандидат-астронавта Татяна. Нека обаче да ни разкажеш нещо за индивида Татяна. Що за птица си? Гледам – страхотна си на барабани. Та … разкажи ни освен това за музикалната си и други пристрастености. Въобще разкажи освен това за себе си, само че отвън космонавтиката.

Когато бях на 11 години, татко ми ме заведе в рок клуб, снимах се с всички принадлежности, само че се влюбих в барабаните. Тогавашният притежател на клуб “The  Maze ” в гр. Добрич, Калоян Чобанов (барабанист на група “Silence ”), усети, че съм дива и ритмична. Помня по какъв начин ме заключваше сама да си изсвирвам с часове, до момента в който той пазареше за клуба. Впоследствие се записах на уроци по барабани, с цел да се ограмотя нотно, а още по-късно и на пеене в Арт Център “Палитра ”, където също и танцувах модерни танци. С танците показах България дружно с тима си на “International Children’s Culture and Art Festival ” в Тиендзин, Китай през 2018г., участваха над 50 страни и сигурно това пътешестване ще се запомни като едно от прекарванията на живота ми! Била съм на концерти на велики групи, свирила съм в много групи и съм се забавлявала на макс, репетирайки до късните часове след учебно заведение.  Все още помня първия си огромен концерт, бяхме в Букурещ и се насладихме на Nightwish, а през 2020г. се сбъдна една моя мини-мечта – изпищях от наслада, когато открих подранилия с няколко месеца подарък за рождения ми ден – билети за концерта на Five Finger Death Punch. Още по-учудена бях и щом качих кавъра с барабани, който записах на тяхна ария, а фронтменът на групата  Ivan Moody го показа и отговори на позитивните мнения в инстаграма ми. Репертоарът ми се състои от песни на Mary J Blidge до Sepultura, че и дори Азис хаха. Но един човек се построява като подобен единствено когато се осмели да опита всички усети на масата пред него. Нещо, за което малко хора знаят е, че имам една издадена стихосбирка и материал, квалифициран за втора. Бях във втори клас, когато се включих в литературния клуб на поетесата Генка Петрова и до предходната година интензивно се състезавах в национални и интернационалните състезания, които с годините ми донесоха десетки оценки. Доброволчеството е извънредно значимо за мен и избирам, когато имам свободно време, да оказвам помощ в другите организации, в които членувам. Интересен факт за мен е, че съм чарт-президент на Интеракт клуб Добрич и усещам Ротари като свое, безусловно подрепящо ме, семейство!

-Изключвайки астронавтите, имаш ли си обичани галактически дейци? Може би Мъск, който стана известен през последните години? 

Хмммм, Мъск е същински феномен…Преди година прочетох една дебела книга за него и останах безмълвна. Странен е, тъй като има график по кое време да се вижда със фамилията си, по кое време да спи, работохолик е. Състудентите му описват за безумните му бизнес хрумвания. Той самият споделя, че в случай че имаше по какъв начин, нямаше да си губи времето да се храни, а като Уили Уонка би изпил едно хапче, да кажем, което да го достави с всички нужни субстанции и калории за деня. Възхищавам му се на ентусиазма и на това, че прави всичко в името на планетата и човечеството, е от време на време и за персонално задоволство.

-Хайде да разиграем една игра. Да си представим, че към този момент си астронавт – само че са ти дали обещание място единствено на една-единствена задача. Ако това е единственият ти избор в живота, къде би полетяла? До галактическа станция, до Луната, Марс… или нейде другаде?

Ако имах опция да предпочитам коя щеше да бъде моята задача, бих избрала Марс. Някой ден, това ще бъде кулминационната точка на човешките качества. Всеки човек си има период на валидност и откровено се надявам моят да изтече на Марс!

-Със сигурност има още време до момента в който станеш астронавт, тъй че – разкажи ни нещо за стъпките, които смяташ да предприемеш в близко бъдеще. Какво следва оттук нататък за теб?

За да доближи Космоса би трябвало да доближи бакалавърска, магистърска, че и дори докторантска степен. Но при селекцията ще има хиляди претенденти със същите квалификации, по тази причина лицензите по пилотиране, гмуркане и скайдайвинг за експерти са основни. Освен това, бих желала да мина и през геоложки експедиции, проучвания, образования, аналогови задачи и тн.

 -И най-после, кажи нещо за край на нашите читатели. Какво обръщение искаш да отправиш към обществото?

Знам, че ще прозвучи налудничево, само че Вселената постоянно ни изпраща верните хора и верните провокации. С толкоз случайности се сблъсках по пътя, че самата аз към момента се чудя на необяснимите космополитен закони! Никога не спирайте да вярвате и да мечтаете! Невъзможното е такова, до момента в който му позволявате да бъде!